За мен

Фотографията ме вълнува от дете. Завладяваше ме постепенно, докато опознавах природата, разнообразието на човешките чувства и емоции, и красотата на искрените взаимоотношения. С времето започнах да оценявам все по-високо значението на снимките и тяхната непреходност. Когато започнеш да мислиш преди натискането на спусъка, когато интуитивно разпознаваш значимото, когато имаш все по-високи изисквания към снимките си, когато успяваш да уловиш истинската емоция и можеш да разкажеш цяла история с една снимка, имаш късмета да се наречеш фотограф. Докосването до това изкуство не ни прави творци, а щастливи съзерцатели. Понякога това е достатъчно! Обичам да наблюдавам и запечатвам естествени човешки емоции и това ме зарежда. Обичам да виждам човешкото в хората. Обичам да виждам хората щастливи. Обичам да съм част от щастието на хората. А защо не и понякога причината?