Малта е една от най-малките страни в света. Тя се намира в Средиземно море и се състои от три обитаеми острова - Малта, Гозо и Комино, и четири необитаеми. Интересен факт е, че островите на които е разположена, принадлежат на Африканският континент, но въпреки това, тя е европейска държава.

Малта е бивша английска колония, което й завещава английският език и лявото пътно движение (дясната дирекция). Британското влияние се простира до там. Определно има арабско влияние, което е видно най-вече в архитектурата и малтийския език. През Малта са минали много култури и народи и, без да изпадам в детайли, тази смесица от английско, арабско и италианско влияние прави държавата наистина различна и много специална.

За мен Малта е страхотно и много забавно приключение по случай посрещането на 2019. Банда фотографи, екипирани до кости с техника, бяхме тръгнали на лов за впечатляващи кадри на фойерверки. Решили, че ще снимаме невероятно новогодишно шоу с внушителна заря, запазихме централни позиции от ранния следобяд на 31/12. Стратегически се редувахме и ревностно пазехме най-добрите места с перфектната гледка към Валета. Малко след полунощ, след няколко гърмежа, които не разбрахме откъде идват, разбрахме, че жестоко сме се прецакали и че трябва да намерим друга отправна точка, и смисъл на нашето пътуване. Заря нямаше. Като изключим пътуването в един претъпкан автобус с доста добре почерпени скандинавски момичета, изкарахме топла и весела, празнична, новогодишна нощ, пълна с необоснована еуфория. За пореден път се убедих, че единственото, което е нужно за весело изкарване, е добрата компания.

Каръщината не свърши с липсата на заря и онези едри, добре почерпени госпожици. На 1 януари Малта спи. Нищо не работи. Няма заря. Няма храна. Няма транспорт. На автогарата има огромно разнобразие от... файтони. Дори това не сломи нашият ентусиазъм. И въпреки упорството някоя от нас да подкара таксито, (което си извоювахме, не помня точно как, но трудно), след като почти всички се изредувахме да седнем на шофьорското място (автомобилите са с дясна дирекция), все пак потеглихме към Мдина. В Мдина, известна още като „тихият град“ колите са забранени. Привилегията да ползват автомобили имат само малка част от местното население, коли на Бърза помощ, пожарна, или при специални поводи, като сватби. Мдина представлява средновековен град, разположен на върха на хълм. Тръгнете ли на разходка из „тихият град“ ще се убедите, че не е толкова тих. Поне докато ние бяхме в него, не беше :) Катедралата св.Павел безспорно е много впечатляваща.

Следваща спирка – Гозо.

Гозо се намира на 5км от Малта. Но единственият транспорт, с който може да стигнете до острова е ферибот, което направи преживяването още по-интересно и много забавно за моите спътници, защото пътуването по вода не ми понася.

Тесните малки, калдъръмени улички довеждат до Цитаделата и впечатляващата гледка, която се отваря от там.

Разходката до Маршаслок ни впечатли с красиво изрисуваните рибарски лодки. Това е традиция, датираща още от времето на финикийците. Освен с ярки цветове, върху тях са рисувани и по чифт очи от двете страни на лодката. Това са всъщност очите на Озирис, които защитават рибарите от злите морски духове.

Храната е божествена. Тук се осмелих за пръв и последен път, да опитам охлюв. Май ми хареса. Октоподите ги опитвахме по няколко пъти на ден, всеки ден. Малтийците имат малко собствено производство на вино, което също оценихме доста високо.

Харесах Малта, въпреки, че архитектурата й е доста еднообразна и всичко е в пясъчен цвят. Безспорно дестинация, която възбужда любопитството на всеки, който я посети, и перфектен избор за кратка екскурзия през по-студените месеци. Този малък, екзотичен остров има очарованието на пустинен град, който притежава възбуждаща любопитството мистика.

Слима:

Флориана

столицата - Валета

Мдина

Маршаслок

О-в Гозо