Нашето незабравимо пътуване в Япония – страната на изгряващото... Фуджи (за нас) .

Това беше среща с друг свят. Свят на контрасти: хаосът на гъстонаселените мегаполиси и почти нереалното спокойствие на малките градчета с естествени минерални извори.

Тук всичко изглежда като от друга планета – различно, подредено, чисто до съвършенство, движено от дисциплина и уважение към реда.

Посетихме страната на изгряващото слънце в пика на сакурата (цъфтежа на вишните).

Япония е технологично чудо – място, където роботите и вендинг автоматите могат напълно да заменят човешкото обслужване, а ежедневието е изпълнено с удобства, за които дори не сме подозирали (и да, тоалетните определено заслужават специално внимание :) ).

Посещението ни в Nara Park беше едно от най-вълнуващите преживявания. Именно този парк беше причината толкова силно да искам да посетя страната. Да видя свободно разхождащи се сърни и елени отблизо е нещо наистина магично. Всеки може да нахрани елените със специално разработени полезни бисквитки, които се продават навсякъде. Опитах ги от любопитство и не бяха никак лоши.

Най-удивителното е как те се кланят, за да поискат от специалните бисквитки.

Установихме, че сме големи късметлии - Фуджи ни се откри, а е видим само 50-60 дни в годината.

Планината Фуджи точно в пика на сакурата е момент, който сякаш не принадлежи на реалността.

Връх Фуджи е един главните символи на страната на изгряващото слънце и е активен вулкан.

Японците често наричат планината – Фуджи-”сан”, което е обръщение към уважаван човек.

Най-добрата гледка към Фуджи е от емблематичната Пагода Чурейто, откъдето я видяхме и ние.

Бяхме нелепи гейши, но възпитани туристи. Носехме дневно акумулирания си боклук със себе си и го изхвърляхме в хотелските си стаи. В Япония няма кошчета по улиците. Всеки си носи боклука със себе си, а това със сигурност оказва влияние върху потреблението.

От нашата невероятна гидка Руби научихме и другата страна на тази съвършена картина – живот под постоянен стрес, безмилостна конкуренция и изтощителен ритъм. Работи се до късно, и в събота, а гледката на хора, заспали прави в метрото, е напълно нормална. 

Дори съществува понятието „Blue Monday“ (самоубийства в понеделник сутрин) – символ на тежкия психологически натиск в началото на работната седмица.

Това ни напомни, че идеалното място за живот не съществува, то е утопия, различна за всеки от нас.

Возихме се на влака-стрела "Шинкансен", който развива скорост до 320км/час.

Присъствахме на традиционна чаена церемония, пихме матча и видяхме истинска "Майко". Това са момичета, които се обучават в изкуствата (танци, свирене, пеене), за да станат някой ден гейши.

Присъствахме на традиционни японски сватби.

Бяхме на емблематично кръстовище Шибуя в Токио.

Това е най-натовареното кръстовище в света – при едно светване на зелено могат да преминат до 3000 души едновременно.

Посетихме кафене, в което можеш да галиш прасенца.

Видяхме удивителна бамбукова гора.

Опитахме странни и непознати вкусове.

И се върнахме – малко по-различни, по-богати на спомени, жадни за нови приключения… и с лека носталгия по българската трапеза.